Въпрос
Какво трябва да научим от Левиевото племе?
Отговор
Патриархът Яков, точно преди да умре, дава на всеки от дванайсетте си сина благословия. Дванадесетте сина са бащите на дванадесетте израилеви племена и благословиите съдържат пророческа информация за бъдещето на всяко племе. В случая с Левиевото коляно, което в пророчеството е сдвоено със Симеоновото коляно, Яков пророкува: "Симеон и Левий са братя;
оръдия на насилие са мечовете им. В съвета им да не участваш, душо моя;към събранието им да не се присъединиш, славо моя,
защото в гнева си убиха хора и в упорството си прерязаха жилите на волове. Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил." (Битие 49:5-7). Освен че се отнася за бъдещето на Левиевото племе, пророчеството съдържа в себе си няколко поуки за всички нас.
Яков произнася проклятие върху гнева на Левий (и Симеон), отчасти заради тяхното коварно и насилствено унищожаване на сихемците (Битие 34:24-30). Гневът на Левий беше зъл, защото се характеризираше с дела на свирепост и жестокост. Праведният гняв и негодувание, каквито Исус проявява при прочистването на храма например, никога не се характеризират с жестокост. Мечовете на Леви, които би трябвало да са само оръжия за защита, са били оръжия за насилие, за да се върши зло на другите, а не за да се спасят от зло или да защитят невинните.
Изречението на Яков: "Ще ги разпръсна в Яков и ще ги разпръсна в Израел" със сигурност се сбъдва. Левиевото племе е разпръснато из Израил. Но по Божия милост и благодарение на верността си към Бога (Изход 32:26-29) те стават свещеническо племе и жители на градовете убежища. Те никога не са притежавали своя собствена определена област, както другите племена, но свещеническата длъжност на Левий със сигурност е била привилегирована.
Като християни ние научаваме от племето на Левий, че необузданият гняв е причина за много грехове. Гневът оставя след себе си разрушения, често с непоправими последици. Изявлението на Яков "да не влизам в съвета им, да не се присъединявам към събранието им" е урок и за нас. Не бива да се вслушваме в съветите на разгневени хора, защото те са неуравновесени и проявяват неспособност да контролират страстите си. Когато гневът е определяща черта, това е показател за липсата на духовния дар на самоконтрол, който е характерен за всички вярващи (Галатяни 5:22-23). Гневният човек е лош съветник и всъщност компанията му трябва да се избягва, особено когато грехът на гнева не е признат и няма опит да се справи с него по благочестив начин.
И накрая, крайният урок на племето Леви за християните е този за възстановяването на грешника в привилегированото положение на Божии деца. Чрез първосвещеническото застъпничество на Христос, който на кръста замени Своята праведност за нашите грехове (2 Коринтяни 5:21), ние ставаме самостоятелен народ от свещеници. "Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина" (1 Петрово 2:9).
English
Какво трябва да научим от Левиевото племе?
