Въпрос
Какво трябва да научим от Рувимовото племе?
Отговор
Всеки от дванайсетте синове на Израил/Яков получава благословия от баща си точно преди смъртта на Яков. Дванайсетте сина са родоначалниците на дванайсетте израилеви племена и благословията съдържа пророческа информация за бъдещето на всяко племе. В случая с Рувимовото племе Яков пророкува: " Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми,
превъзходен по достойнство и превъзходен по сила. Изврял си като вода; няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си" (Битие 49:3-4). Освен че се отнася за бъдещето на Рувимовото племе, пророчеството съдържа в себе си няколко поуки за всички нас.
Рувим, първородният от дванадесетте сина, е за Яков неговата "мощта моя и първият плод на силата ми" (Битие 49:3), което показва, че той има всички права и прерогативи на първороден син. Отначало той се отличава с чест и власт, както подобава на първороден син, но Яков заявява, че Рубен "няма да има превъзходството" (стих 4) поради греха си на кръвосмешение с Вала, наложницата, съпруга на баща му (Битие 35:22). Въпреки че този грях е извършен четиридесет години по-рано, той оставя незаличимо петно върху характера на Рувим и на неговото потомство. Като извърши тази нечистота с жената на баща си, щеше да има укор върху племето му и семейството, за което той трябваше да бъде пример и благословия. Той изгуби прерогативите на първородството и умиращият му баща го понижи, макар че не се отрече от него и не го лиши от наследство. Той все още щеше да има всички привилегии на син, но не и на първороден.
Тъжното пророчество на Яков за Рувим със сигурност се сбъдва. От това племе не произлиза нито един съдия, пророк, владетел или княз, нито пък някой известен човек, освен Датан и Авирам, които се отличават с бунта си срещу Моисей. Племето на Рувим избрало да се засели от другата страна на Йордан, което е още едно доказателство за загубата на божественото влияние върху братята му, на което му давало право първородството му. Въпреки че Рувим е първороден, царството е дадено на Юда, а свещеничеството - на Левий, което оставя Рувимовото племе малко и без влияние.
Освен това Рувим е "неустойчив като вода" (някои версии го превеждат като "буен като вода") и в тази фраза откриваме няколко поуки за всички християни. От една страна, добродетелта на Рувим беше нестабилна; той не контролираше себе си и собствените си апетити. Обвинението в нестабилност може да се отнася до това, че понякога е бил много редовен и подреден, а друг път - див и недисциплиниран. Като християни ние трябва да контролираме плътта си и нейните апетити и желания по всяко време. Най-важното е, че трябва да бъдем твърди във вярата си и да не бъдем "блъскани и завличани от всеки вятър на учение" (Ефесяни 4:14).
Също така научаваме от Рувим, че онези, които се занимават с грехове, не трябва да очакват да спасят репутацията си или да запазят положително влияние върху другите. Макар да знаем, че греховете ни са били приковани на кръста и че сме простени завинаги за миналите си грехове, все още можем да страдаме от временните последици от тези грехове, които често включват разкаяние и загуба на репутация и влияние. Грехът на Рувим оставя незаличима следа върху него и семейството му. Като християни трябва да разберем, че някои от греховете ни ще оставят траен белег.
English
Какво трябва да научим от Рувимовото племе?
