Въпрос
Какво трябва да научим от Симеоновото племе?
Отговор
Всеки от дванайсетте синове на Израил/Яков получава благословия от баща си точно преди смъртта на Яков. Дванайсетте сина са родоначалниците на дванайсетте израилеви племена и благословията съдържа пророческа информация за бъдещето на всяко племе. В случая със Симеоновото племе, което в пророчеството е сдвоено с Левиевото племе, Яков пророкува: "Симеон и Левий са братя; оръдия на насилие са мечовете им. В съвета им да не участваш, душо моя[1]; към събранието им да не се присъединиш, славо моя, защото в гнева си убиха хора и в упорството си прерязаха жилите на волове. Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока!" (Битие 49:5-7).
Яков изрича проклятие върху гнева на Симеон и Леви, без съмнение спомняйки си как те вероломно и варварски изтребват сихемците - деяние, което Яков дълбоко възмущава заради варварския начин, по който е извършено, и позора, който носи на цялото му семейство (Битие 34:24-30). Гневът на Симеон беше зъл, не защото негодуванието срещу греха е неоправдано, а защото гневът му беше белязан от дела на свирепост и жестокост. Праведният гняв и възмущение, каквито Исус проявява например при очистването на храма, никога не се характеризират с жестокост. Мечовете на Симеон, които би трябвало да са само оръжия за защита, са били оръжия за насилие, за да се причини зло на другите, а не за да се спаси от зло.
Изречението на Яков: "Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израел" се сбъдва. Симеоновото коляно е най-малкото и най-слабото от всички колена в края на престоя им в пустинята, както е отбелязано във второто преброяване на Мойсей (Числа 26:14), и Симеоновото коляно е пропуснато в благословията на Мойсей (Второзаконие 33:8). Освен това, поради големината си, Симеоновото племе е принудено да дели територия с Юда, по-голямо и по-силно племе (Исус Навин 19:1-9). Яков не отрязва потомците на Симеон от каквато и да е част от обещаното наследство, но ги разделя и разпръсква.
Като християни ние научаваме от племето на Симеон, че гневът е причина за много грехове, когато се оставя да избухне без ограничения, което води до умножаване на болките (Притчи 29:11). Гневът оставя след себе си опустошение, често с непоправими последици. Освен това, макар че гневът срещу греха не е неоправдан, винаги трябва да сме много внимателни да правим разлика между грешника и греха, за да не обичаме или благославяме греха заради човека, нито да мразим или проклинаме човека заради греха.
Изявлението на Яков: "Да не влизам в съвета им, да не се присъединявам към събранието им" е урок и за нас. Не бива да се вслушваме в съветите на разгневения човек, защото той е неуравновесен и проявява неспособност да контролира страстите си. Когато гневът е определяща черта в живота на друг човек, това е признак за липса на самоконтрол, който е отличителна черта на вярващите (Галатяни 5:22-23). Разгневеният човек е лош съветник и всъщност компанията му трябва да се избягва, особено когато грехът на гнева не е признат и няма опит да се справи с него по благочестив начин.
И накрая, Симеон и Левий изглеждали неразделни братя, които често се споменават заедно в Писанието, което показва, че подобно на много братя и сестри, те може да са "извадили на показ най-лошото един в друг". Християнските родители, които виждат, че подобен тип отношения се развиват при братя и сестри, чието влияние един върху друг е нездравословно, биха направили добре да обмислят възможността да ги разделят един от друг при обстоятелства, при които може да се прояви тяхната злощастна склонност да се подтикват един друг към лошо.
English
Какво трябва да научим от Симеоновото племе?
