Въпрос
Как трябва да отвърне християнинът на неотговорена молитва?
Отговор
Колко християни са се молили за някого, само за да видят, че молитвите им са останали неотговорени? Колко хора са се молили и може би са се „отказали", защого или са се обезсърчили поради слабост на вярата, или са дошли до заключението, че за каквото и да се молят, не е Божията воля? Въпреки това начинът за справяне с неотговорената молитва не е само за наша собствена полза, а за ползата на другите също. Когато се молим, ние сме ангажирани с най-скъпоценния и дарен от Бог акт на общуване с Онзи, към когото сме отговорни във всичките си работи. Наистина сме били купени на твърде скъпа цена – кръвта на Господа Исус Христос – и следователно принадлежим на Бог.
Нашата привилегия на молитвата е от Бог и тя е толкова наша сега, колкото когато била дадена на Израил (Второзаконие 4:7). Въпреки това, когато се молим или говорим на Онзи в Небето, понякога изглежда, че Той не отговаря. Може да има много причини за това и Писанията предполагат защо и как се занимава с нашите молитви Онзи, който е толкова нежен и любящ, който обича нашето общение с Отца Бога, тъй като Той Самият е нашият представител (Евреи 4:15).
Първичната причина защо молитвата е неотговорена е грехът. Бог не може да бъде осмиван или измамен и Той, който седи на трона над нас, ни познава интимно, до всяка наша мисъл (Псалом 139:1-4). Ако не вървим в Пътя или таим вражда в сърцата си против наш брат или искаме неща с погрешни мотиви (като изхождащи от себични желания), тогава можем да очакваме, че Бог няма да отговори на молитвата ни, защото не чува (2 Летописи 7:14; Второзаконие 28:23; Псалом 66:18; Яков 4:3). Грехът е „спирачката" за всички потенциални благословения, които бихме получили от безкрайната „бутилка" на Божията милост! Наистина понякога нашите молитви са отвратителни в очите на Господ, най-често когато ясно не принадлежим на Господ или поради неверие (Притчи 15:8), или тъй като практикуваме лицемерие (Марк 12:40).
Друга причина, поради която молитвата изглежда, че не получава отговор, е че Господ изисква от нашата вяра по-дълбоко упование и доверие в Него, които трябва да извикат в нас по-силно чувство на благодарност, любов и смирение. На свой ред това ни кара да получаваме духовна полза, тъй като Той дава благодат на смирените (Яков 4:6; Притчи 3:34). О, как съчувстваме на онази ханаанка, която викала към Господ непрекъснато, когато Той посетил областта на Тир и Сидон (Матей 15:21-28)! Тя едва ли била човекът, на койтоеврейски равин би обърнал внимание. Тя не била еврейка и била жена, две причини, поради които юдеите я пренебрегвали. Не изглежда, че Господ е отговорил на молбите й, но Той знаел всичко за нейното положение. Той може да не е отговорил веднага на заявените от нея нужди, но все пак Той чул и изпълнил искането й.
Бог може често да изглежда, че мълчи към нас, но Той никога не ни изпраща с празни ръце. Дори ако молитвата не е получила отговор, трябва да разчитаме на Бог да го направи на Своето собствено време. Дори упражняването на молитвата е благословение за нас; поради нашата вяра ние сме подтиквани да постоянстваме в молитвата. Вярата е това, което се харесва на Бог (Евреи 11:6), и ако нашият молетвен живот липсва, не отразява ли това нашето духовно състояние също? Бог чува нашите обеднели викове за милост, а Неговото мълчание ни възпламенява с чувство на постоянство в молитвата. Той обича да Го увещаваме. Нека да копнеем по нещата, които са по сърцето на Бог, и нека ходим по Неговите пътища, а не по нашите. Ако сме верни да се молим непрестанно, тогава живеем в Божията воля и това не може да бъде никога погрешно (1 Солунци 5:17-18).
English
Как трябва да отвърне християнинът на неотговорена молитва?
