Въпрос
Каква е опасността/последицата от неизповядвания грях?
Отговор
Първо Йоан 1:9 казва: „ Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда. “ Този стих е написан за християни и зависи от думата “ако”. Бог предлага пълно oпрощение за всеки грях, който Неговите деца извършват, АКО Му го изповядаме. Думата изповядай подразбира съгласие с Бог за това колко тежък е нашият грях. Покаянието или отвръщането от него е част от тази изповед. За онези, които не са били простени от кръвта на Исус, всеки грях е неизповядан и непростен. Вечно наказание очаква онези, които отказват да се покаят за греха си и да приемат жертвата на Исус (2 Солунци 1:8–9; Йоан 3:15–18). Но какво movem да кажем за християнин с неизповядван грях?
Според Писанието целият наш грях беше заплатен, когато приехме жертвата на Исус от свое име. Второ Коринтяни 5:21 казва: „ Който за нас направи грешен Онзи, Който не знаеше грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога. “ Когато правим тази божествена размяна на кръста, Бог избира да ни види като праведни. Бог вижда не нашата праведност, а Христовата правда (Тит 3:5). Той прави размени с нас: нашето опетнено “досие“ за Неговото съвършено досие. Оттогава имаме пълното одобрение и приемане от страна на Бог.
Но какво се случва, когато съгрешим, след като получим това перфектно досие? Представете си, че стоите до южен прозорец в студен зимен ден. Въздухът е студен, но слънцето грее през прозореца. Започва да ви топли и вие се греете в блясъка му. След това спускате завесата. Мигновено топлината спира. Дали защото слънцето спря да грее? Не, защото нещо има между теб и слънцето. В момента, в който отворите завесата, слънцето може да ви стопли отново. Но зависи от вас. Бариерата е вътре в къщата, а не отвън.
Неизповядваният грях работи като тази завеса. Бог се радва на Своите деца (Псалм 37:23; Римляни 8:38–39). Той желае да ни благослови, да общува с нас и да ни засипе с одобрението Си (Псалм 84:11; 115:13; 1 Царе 2:30). Той иска да се потопим в топлината на усмивката Му. Но когато избираме греха, ние изграждаме бариера между себе си и нашия свят Отец. Дръпваме завесата на общуването с Него и започваме да усещаме хлада на духовната самота. Много пъти ние гневно обвиняваме Бог, че ни е напуснал, когато всъщност ние сме Го напуснали. Когато упорито отказваме да се покаем, ние ще бъдем дисциплинирани от нашия любящ Баща (Евреи 12:7–11). Господната дисциплина може да бъде тежка, дори да доведе до смърт, когато сърцето е втвърдено до точка без връщане назад (1 Коринтяни 11:30; 1 Йоан 5:16). Бог копнее за възстановено общение дори повече от нас (Исая 65:2; 66:13; Матей 23:37; Йоил 2:12–13). Той ни преследва, дисциплинира ни и ни обича дори в нашия грях (Римляни 5:8). Но Той оставя нашата свободна воля непокътната. Трябва да дръпнем завесата, като се изповядаме и се покаем.
Ако като Божии деца изберем да останем в греха си, тогава ние избираме последствията, които идват с този избор. Резултатът е прекъснато общуване и липса на растеж. Въпреки това, онези, които упорстват в греха, трябва да преразгледат истинската си връзка с Бога (2 Коринтяни 13:5). Писанието е ясно, че онези, които познават Бога, не продължават да водят начин на живот характерен за непокаялите се (1 Йоан 2:3–6; 3:7–10). Желанието за святост е отличителен белег на онези, които познават Бога. Да познаваш Бог означава да Го обичаш (Матей 22:37–38). Да Го обичаш означава да желаеш да Му угодиш (Йоан 14:15). Неизповядваният грях пречи да Му угодим, така че истинското Божие дете иска да го изповяда, да се промени и да възстанови общението с Бога.
English
Каква е опасността/последицата от неизповядвания грях?
