Въпрос
Какво представлява непростимият грях?
Отговор
Случая с „непростимия грях” или „похулването на Святия Дух” е споменат в Марк 3:22-30 и Матей 12:22-32. Терминът „богохулство” може да се определи общо като „предизвикателно неуважение”. Отнасяме този термин за такива грехове като кълнене на Бога или преднамереното унижаване на нещата, които са свързани с Него. Това означава също да приписваме някакво зло на Бога, или да Му отречем добро, което би трябвало да е Негов атрибут. Този случай на богохулство, обаче, е специално наречен „хула срещу Святия Дух” в Матей 12:31. В този пасаж фарисеите, след като станаха свидетели на неопровержимото доказателство, че Исус върши чудеса със силата на Святия Дух, заявиха, че Той е обсебен от демона Веелзевул (Матей 12:24). В Марко 3:30 Исус много конкретно посочва какво са направили те с „хулата срещу Святия Дух”.
Затова богохулството изглежда е свързано с обвиняване на Исус Христос (лично, докато е бил на земята), че е обсебен от демони. Има други начини за похулване на Святия Дух (като опитите да бъде излъган, както направиха Анани и Сепфира в Деяния 5:1-10), но обвинението срещу Исус беше това богохулство, което е непростимо. Този конкретен непростим грях срещу Святия Дух не може да бъде повторен днес.
Единственият непростим грях днес е този на постоянното неверие. Няма прошка за човек, който умира в неверие. Йоан 3:16 ни казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вече живот.” Единственото условие, при което някой няма да получи прошка, е ако той не е един от тези, които „вярват в Него.” Исус каза: „Аз съм пътят и истината, и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мен” (Йоан 14:6). Ако отхвърлим единственото средство за спасение, осъждаме себе си на вечност в ада, понеже да отхвърлим единствената прошка е, очевидно, непростимо.
Много хора се страхуват, че са извършили някакъв грях, който Бог не може или няма да прости, и чувстват, че няма надежда за тях, без значение какво правят. Сатана не би желал нищо повече, отколкото да ни кара да се мъчим под тази заблуда. Истината е, че ако един човек има такъв страх, той трябва само да дойде пред Бога, да изповяда този грях, да се покае от него, и да приеме Божието обещание за прошка. „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоаново 1:9). Този стих ни уверява, че Бог е готов да прости всеки грях – без значение колко е отвратителен – ако дойдем при Него в покаяние. Ако днес страдате под бремето на вината, Бог ви очаква с отворени от любов и състрадание ръце да отидете при Него. Той никога няма да разочарова или да откаже прошка на хората, които го направят.
English
Какво представлява непростимият грях?
