Въпрос
Какво представлява Библията?
Отговор
Думата „Библия” идва от латински и гръцки думи, които означават „книга” – подходящо название, тъй като Библията е книгата за всички хора, на всички времена. Тя не е книга като останалите, а е единствена по рода си.
Шестдесет и шест различни книги съставляват Библията. Те включват книги за закона, като Левит и Второзаконие; исторически книги, като Ездра и Деяния на апостолите; книги с поезия, като Псалми и Еклесиаст; пророчески книги, като Исая и Откровение; биографии, като евангелията на Матей и Йоан; и послания (официални писма) като Тит и Евреи.
Авторите
Около 40 различни човешки автори са писали Библията, която е била написана за период от около 1500 години. Авторите били царе, рибари, свещеници, държавни служители, фермери, овчари и лекари. От цялото това разнообразие идва невероятно единство, с общи теми, които са преплетени в цялата история.
Единството на Библията се дължи на факта, че в края на краищата тя има един автор – самият Бог. Библията е „Боговдъхновена” (2 Тимотей 3:16). Човешките автори са писали точно това, което Бог е искал от тях, и резултатът е бил съвършеното и свято Слово на Бога (Псалм 12:6; 2 Петрово 1:21).
Разделите
Библията е разделена на две основни части: Стар Завет и Нов Завет. Накратко, Старият Завет е историята на един народ, а Новият Завет е историята на един Човек. Народът беше Божия начин да доведе Човека – Исус Христос – на света.
Старият Завет описва основаването и запазването на народа Израел. Бог обещава да използва Израел, за да благослови целия свят (Битие 12:2-3). Щом Израел се основава като народ, Бог издига едно семейство в този народ, чрез когото ще дойде благословението: семейството на Давид (Псалм 89:3-4). След това, от семейството на Давид се обещава един Човек, който ще донесе обещаното благословение (Исая 11:1-10).
Новият Завет описва идването на този обещан Човек. Неговото име е Исус и Той изпълнява пророчествата на Стария Завет, тъй като живя съвършен живот, умря, за да стане Спасителя, и възкръсна от мъртвите.
Главният герой
Исус е главният герой в Библията – в действителност цялата книга се отнася за Него. Старият Завет предсказва Неговото идване и подготвя обстановката за Неговото влизане в света. Новият Завет описва Неговото идване и дело за донасяне на спасение в нашия грешен свят.
Исус е повече от историческа личност; всъщност, Той е нещо повече от обикновен човек. Той е Бог в плът, и Неговото идване беше най-важното събитие в историята на света. Самият Бог стана човек, за да ни даде ясна, разбираема представа за това кой е Той. Какъв е Бог? Той е като Исус; Исус е Бог в човешка форма (Йоан 1:14; 14:9).
Кратко резюме
Бог създаде човека и го постави в съвършена среда; човекът, обаче, се разбунтува срещу Бог и отпадна от състоянието, за което Бог го беше предназначил. Бог постави целия свят под проклятие заради греха, но веднага задейства план, за да възстанови човечеството и цялото творение в тяхната първоначална слава.
Като част от Неговия план на изкупление, Бог призова Авраам да излезе от Вавилония и да отиде в Ханаан (около 2000 г. пр. Хр.), Бог обеща на Авраам, на неговия син Исаак и на внука му Яков (наречен също Израел), че ще благослови света чрез техен потомък. Семейството на Израел емигрира от Ханаан в Египет, където станаха цял народ.
Около 1400 г. пр. Хр. Бог изведе потомците на Израел от Египет под ръководството на Мойсей и им даде Обещаната Земя, Ханаан. Чрез Мойсей Бог даде Закона на народа Израел и направи завет с тях. Те щяха да благоденстват, ако останеха верни на Бога и не последваха идолопоклонството на околните народи. А ако изоставеха Бог и последваха идолите, тогава Бог щеше да унищожи техния народ.
Около 400 г. по-късно, през царуването на Давид и неговия син Соломон, Израел се беше утвърдил като велико и мощно царство. Бог обеща на Давид и на Соломон, че техен потомък ще управлява като вечен цар.
След царуването на Соломон народът на Израел се разделя. Десет племена на север се нарекли Израел и продължиха да съществуват още 200 г. преди Бог да ги осъди за тяхното идолопоклонство. Асирия превзема Израел през около 721 г. пр. Хр. Двете племена на юг се нарекли Юда и продължили да съществуват малко повече, но накрая те също се отвърнали от Бога. Вавилон ги пленил през около 600 г. пр. Хр.
Около 70 години по-късно Бог милостиво върнал остатък от пленниците в тяхната собствена земя. Столицата Ерусалим била възстановена около 444 г. пр. Хр. и Израел отново възстановил националната си идентичност. Така завършва Старият Завет.
Новият Завет започва около 400 г. по-късно с раждането на Исус Христос във Витлеем. Исус бил потомъка, обещан на Авраам и Давид, Този, който щял да изпълни Божия план да изкупи човечеството и да възстанови творението. Исус изпълнил вярно Своето дело – Той умрял за греха и възкръснал от мъртвите. Смъртта на Христос лежи в основата на новия завет със света. Всички, които вярват в Исус ще бъдат спасени от греха и ще живеят вечно.
След Своето възкресение Исус изпраща учениците си да разпространяват навсякъде вестите за Неговия живот и Неговата сила да спасява. Учениците на Исус отиват във всички посоки, като разпространявали добрите новини за Исус и спасението. Те пътували из цяла Мала Азия, Гърция и Римската империя. Новият Завет завършва с предсказание за завръщането на Исус да съди невярващия свят и да освободи творението от проклятието.
English
Какво представлява Библията?
