Въпрос
Какво означава „което Бог е съчетал, никой да не го разделя“?
Отговор
Заповедта „което Бог е съчетал, никой да не разделя“ се отнася за брака и развода. То е от учението на Исус за брака и развода, намиращо се в Марк 10:1-12 и Матей 19:1-12. Веднъж фарисеите попитали Исус дали е законно мъжът да се разведе с жена си. Исус по същество отговаря „Не“: А той в отговор рече: Не сте ли чели, че Онзи, Който <ги> е направил, направил ги е от начало мъжко и женско, и е казал: "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; и двамата ще бъдат една плът?" Така щото не са вече двама, а една плът. И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва (Матей 19:4-6; срв. Битие 1:27; 2:24).
Това, което Исус казва е, че семейната двойка е нещо, което „Бог е съединил“. Бракът не е от човешки произход – той произхожда от Бог и е част от начина, по който Бог е планирал човешката раса да живее. Като казва „никой да не разделя“ брака, Исус учи, че разводът не е по Божия план. След като една двойка се ожени, те са били съединени в едно от самия Бог и съюзът е предназначен да бъде за цял живот. Този принцип е верен въпреки вярата (или липсата на такава) на двойката. Когато двама атеисти се женят, те са били съединени от Бог, независимо дали го признават или не. Ако Бог ги е съединил, тогава никое човешко същество няма право да наруши този съюз.
По-късно, след като Исус казва: „Това, което Бог е съчетал, никой да не разделя“, фарисеите посочват, че Мойсей е позволил развода. Исус се съгласява, но също така посочва, че допускането е направено поради „коравосърдечието“ (Матей 19:8), повтаряйки, че разводът никога не е бил част от първоначалния Божий план.
Заповедта на Исус срещу разделянето на това, което Бог е съчетал, предполага, че е възможно брачният съюз да бъде разбит и едната страна да бъде разделена чрез развод. Има дебат сред християните дали разводът изобщо е оправдан. Много (може би повечето) биха позволили развод в случай на изневяра без покаяние от страна на единия съпруг (въз основа на Матей 19:9) или напускане на вярващ съпруг от невярващ съпруг, който вече не иска да бъде женен за вярващ (виж 1 Коринтяни 7:15). В тези случаи брачната връзка е била прекъсната от изневяра или изоставяне – разкъсване на нещо, което Бог е съединил – и това е едно трагично събитие.
Дори ако горните изключения са позволени, в нашата култура и твърде често изглежда, че дори в църквата разводът се смята за нещо много по-малко сериозно, отколкото реално е. Ако бракът беше просто човешка договорка, подобна на бизнес партньорство или членство в клуб, тогава хората биха били свободни да влизат и излизат по желание. Разводът не е просто двама души да решат да се разделят; единият или може би и двамата брачни партньори решават, че ще действат решително, за да сложат край на нещо, което Бог е възнамерявал да бъде постоянно. Това е нещо много сериозно!
English
Какво означава „което Бог е съчетал, никой да не го разделя“?
