Въпрос
На кого трябва да се молим, на Отец, на Сина, или на Святия Дух?
Отговор
Всяка молитва трябва да бъде отправена към триединния Бог – Отец, Син и Святи Дух. Библията учи, че можем да се молим на един от тримата, понеже и тримата са едно. На Отец се молим заедно с псалмиста: „Слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой; защото на Тебе се моля” (Псалм 5:2). На Господ Исус се молим като на Отец, защото те са равни. Молитвата към един член на Троицата е молитва към тримата. Стефан, когато страдаше като мъченик, се помоли: „Господи Исусе, приеми духа ми” (Деяния 7:59). Също трябва да се молим в името на Христос. Павел призовава вярващите в Ефес винаги да благодарят „на Бог Отец за всичко, в името на нашия Господ Исус Христос” (Ефесяни 5:20). Исус увери Своите ученици, че каквото и да поискат в Негово име – което означава по Негова воля – ще им бъде дадено (Йоан 15:16; 16:23). По същия начин ни се казва да се молим на Святия Дух и в Неговата сила. Духът ни помага да се молим, дори, когато не знаем как или какво да поискаме (Римляни 8:26; Юда 20). Може би най-добрият начин да разберем ролята на Троицата в молитвата е да се молим на Бащата чрез (или в името на) Сина, със силата на Святия Дух. И тримата са активни участници в молитвата на вярващия.
По същия начин е важно и на кого не трябва да се молим. Някои нехристиянски религии насърчават своите привърженици да се молят на пантеон от богове, мъртви роднини, светии и духове. Римокатолиците са учени да се молят на Мария и на различни светии. Тези молитви не отговарят на Писанието и всъщност са обида към нашия небесен Баща. За да разберем защо е така, трябва само да видим естеството на молитвата. Тя има няколко елемента, и ако видим само два от тях – отдаването на прослава и на благодарност – можем да видим, че в самата си същност молитвата е поклонение. Когато прославяме Бог, ние Му се покланяме за Неговите атрибути и за делото, което Той върши в живота ни. Когато принасяме молитва на благодарност, ние се покланяме пред Неговата доброта, милост и любяща грижа за нас. Поклонението отдава слава на Бога, на единствения Бог, който заслужава да бъде прославен. Проблемът с молитвата към някой друг е, че Бог не споделя славата си с друг. Всъщност моленето на някой друг или на нещо друго, а не на Бог, е идолопоклонство. „Аз съм Господ; това е Моето име; и не искам да дам славата Си на друг, нито хвалението Си - на изваяните идоли” (Исая 42:8).
Други елементи на молитвата като покаяние, изповед и молба са също форма на поклонение. Ние се покайваме, като знаем, че Бог е опрощаващ и любящ, и е промислил средство за опрощение в жертвата на Своя Син на кръста. Ние изповядваме своите грехове, понеже знаем „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоаново 1:9) и Му се покланяме за това. Идваме при Него с нашите молби и прошения, понеже знаем, че Той ни обича и ни слуша, и Му се покланяме за Неговата милост и доброта, които показва, като желае да ни изслуша и да ни отговори. Когато помислим за всичко това, е лесно да видим, че моленето на някой друг, а не на триединния Бог, е немислимо, понеже молитвата е форма на поклонение, а трябва да се покланяме само и единствено на Бог. На кого трябва да се молим? Отговорът е: на Бога. Много по-важно е да се молим на Него и само на Него, отколкото към коя Личност от Троицата ще отправим своите молитви.
English
На кого трябва да се молим, на Отец, на Сина, или на Святия Дух?
