Въпрос
Кой ще отиде в рая?
Отговор
Хората имат различни представи за рая. Мнозина изобщо нямат разбиране за Бог, но все пак обичат да мислят за небето като за „по-доброто място“, където всички отиваме, когато умрем. Идеите за рая често са не повече от напразни надежди, от рода на „може би някой ден ще спечеля от лотарията“. Повечето хора не мислят много за рая, докато не присъстват на погребение или когато близък човек почине. Популярно е да се смята небето за място, където „отиват добрите хора“. И разбира се, всички, които познаваме или обичаме попадат в категорията „добри хора“.
Библията има много какво да каже за живота след смъртта и това е различно от общоприетото мнение. Йоан 3:16 казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“. След това в стих 36 Исус продължава да казва: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него.“ В Евреи 9:27 се казва: „На хората е определено веднъж да умрат, но след това настава съд“. Според тези стихове всеки умира, но не всеки отива на небето (Матей 25:46; Римляни 6:23; Лука 12:5; Марк 9:43).
Бог е свят и съвършен. Небето, Неговото обиталище, също е свято и съвършено (Псалм 68:5; Неемия 1:5; Откровение 11:19). Според Римляни 3:10 „няма праведен, нито един“. Никое човешко същество не е достатъчно свято и съвършено за небето. Хората, които наричаме "добри", изобщо не са добри в сравнение с безгрешното съвършенство на Бог. Ако Бог позволи на грешните хора да влязат в съвършенството на небето, то вече няма да е съвършено. Какъв стандарт трябва да се използва, за да се определи кой е "достатъчно добър?" Божият стандарт е единственият, който има значение и Той вече е в действие. Римляни 3:23 казва, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“. И заплащането за този грях е вечното отделяне от Бога (Римляни 6:23).
Грехът трябва да бъде наказан, или Бог не е справедлив (2 Солунци 1:6). Присъдата, пред която сме изправени при смъртта, е просто Бог, който преглежда нашите сметки и произнася присъда за нашите престъпления срещу Него. Нямаме начин да поправим грешките си. Нашето добро не е повече от нашето зло. Един грях разваля съвършенството, както една капка арсен в чаша вода отравя цялата чаша.
Така Бог стана човек и пое нашето наказание върху Себе Си. Исус е бил Бог в плът. Той е живял безгрешен живот в покорство на Своя Отец (Евреи 4:15). Той не е имал грях, но на кръста Той взима нашия грях и го прави свой собствен. След като Той плаща цената за нашия грях, ние можем да бъдем обявени за свети и съвършени (2 Коринтяни 5:21). Когато изповядаме греха си пред Него и го молим за прошка, Той поставя печат „изцяло платено“ върху живота ни на егоизъм, похот и алчност (Деяния 2:38; 3:19; 1 Петър 3:18).
Когато един ден застанем пред Бога, не можем да молим за вход в рая въз основа на собствените си заслуги. Нямаме какво да предложим. В сравнение с Божия стандарт за святост, никой от нас не е достатъчно добър. Само Исус е достатъчно добър и с Неговата заслуга можем да влезем в небето. Първо Коринтяни 6:9-11 казва: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство. И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог." Жертвата на Исус покрива всичко.
Хората, които отиват в рая си приличат по нещо: те са грешници, които са положили вярата си в Господ Исус Христос (Йоан 1:12; Деяния 16:31; Римляни 10:9). Те са осъзнали нуждата си от Спасител и смирено са приели Божието предложение за прошка. Те са се покаяли за стария си начин на живот и са поели пътя да следват Христос (Марк 8:34; Йоан 15:14). Те не са се опитвали да спечелят Божията прошка, но са му служили с радост от благодарни сърца (Псалм 100:2). Вярата, която спасява една душа, е тази, която преобразява живота (Яков 2:26; 1 Йоан 3:9-10) и тя е основана изцяло върху Божията благодат.
English
Кой ще отиде в рая?
