Въпрос
Кой ще отиде в ада?
Отговор
Темата за ада в последно време е станала много противоречива, дори сред християните. Всъщност, това противоречие е изцяло измислено от хората. Отхвърлянето на реалността на ада произтича или от човешката неспособност да осмисли любовта на Бога заедно с вечното наказание или от категоричното отхвърляне на Божието Слово. Дори някои активно вярващи християни са стигнали до небиблейски изводи. Някои са се опитали да дадат ново определение на ада, да създадат междинно състояние, което не се среща в Писанието, или да отрекат ада напълно. Като правят това, те пренебрегват предупреждението на Исус в Откровение 22:19: „и ако някой отнеме от думите на тази пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от святия град, които са описани в тази книга.”
Адът е споменат 167 пъти в Библията, понякога наричан Геена, Хадес, ямата, Бездната или вечното наказание (Притчи 7:27; Лука 8:31; 10:15; 2 Солунци 1:9). Исус говори за рая и ада като за реални места (Матей 13:41–42; 23:33; Марк 9:43–47; Лука 12:5). Историята, която Исус разказва за богаташа и Лазар, е действително събитие, което демонстрира реалността на двете вечни дестинации (Лука 16:19–31). Небето е Божието обиталище (2 Летописи 30:27), където Исус е отишъл, за да „приготви място“ за тези, които Го обичат (Йоан 14:2). Адът е създаден за „дявола и неговите ангели“ (Матей 25:41). Тъй като всеки човек е грешен, то това е вечна присъда за ада (Римляни 3:10; 5:12; Йоан 3:18). Всички ние заслужаваме ада като справедливо наказание за нашия бунт срещу Бог (Римляни 6:23).
Исус казва съвсем ясно, че „никой не може да види Божието царство, ако не се роди отново“ (Йоан 3:3). Той също така ясно говори, че адът е вечно наказание за онези, които не Му се покоряват (Матей 25:46). Второ Солунци 1:8–9 казва, че в крайна сметка Бог ще „даде възмездие на онези, които не познават Бога, и на онези, които не се покоряват на благовестието на нашия Господ Исус. Такива ще приемат за наказание вечна погибел от присъствието на Господа и от славното явление на Неговата сила.“ Йоан Кръстител казва за Исус: „Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.“ (Матей 3:12).
Текстът в Йоан 3:18 обяснява с най-прости думи кой ще отиде в рая и кой ще отиде в ада: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.” Така че тези, които отиват в ада, са именно тези, които не вярват в името на Исус. Да „вярваш“ е нещо повече от интелектуално разпознаване на истината. Да вярваш в Христос за спасение изисква промяна в обекта на поклонение. Ние спираме да се покланяме на себе си, оставяме греха си и започваме да се покланяме на Бог с нашето сърце, душа, ум и сила (Матей 22:36–37; Марк 12:30).
Бог желае всеки човек да прекара вечността с Него (Матей 18:14; 2 Петър 3:9), но също така Той зачита нашата свободна воля (Йоан 4:14). Всеки, който желае, може да отиде на небето (Йоан 1:12). Исус вече е платил цената за нашето спасение, но ние трябва да приемем този дар и да прехвърлим собствеността върху живота си на Него (Лука 9:23). Небето е съвършено и Бог не може да отведе никого там, който не се отказва от своя грях. Трябва да Му позволим да ни очисти от нашия грях и да ни направи праведни пред Неговите очи (2 Коринтяни 5:21). Йоан 1:10–12 ни показва проблема и решението: „Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.
При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, т. е. на тези, които вярват в Неговото име;”
Можем да изберем да се доверим на това, че Исус е платил за нашия грях или можем да изберем сами да платим за греховете си – но трябва да помним, че плащането за нашия грях е прекарване на вечността в ада. К.С. Луис го каза по следния начин: „В крайна сметка има само два вида хора: тези, които казват на Бог: „Да бъде Твоята воля“ и тези, на които Бог казва накрая: „Да бъде твоята воля““.
English
Кой ще отиде в ада?
