Въпрос
Защо Бог ни изпитва?
Отговор
Когато питаме защо Бог ни изпитва или позволява да бъдем изпитвани, признаваме, че изпитването наистина идва от Него. Когато Бог изпитва Своите деца, Той прави ценно нещо. Давид е търсил Божието изпитване, молил Го е да изпита неговото сърце и ум и да види, че те са Му верни (Псалом 26:2; 139:23). Когато Авраам бил изпитван от Бог в случая с пожертването на Исаак, Авраам се подчинил (Евреи 11:17–19) и показал на целия свят, че той е бащата на вярата (Римляни 4:16).
И в Стария, и в Новия Завет думите, преведени „изпитвам", означават „да докажа чрез изпитание". Следователно когато Бог изпитва Своите деца, целта Му е да докаже, че нашата вяра е истинска. Не че Бог се нуждае да го доказва на Себе Си, тъй като Той знае всички неща, но Той ни доказва на нас, че нашата вяра е истинска, че ние сме истински Негови деца, и че никакво изпитание не ще победи нашата вяра.
В Своята Притча за сеяча Исус определя тези, които отпадат, като такива, които приемат семето на Божието Слово с радост, но веднага щом настанат времена на изпитания, отпадат. Яков казва, че изпитването на нашата вяра развива твърдост, която води до зрялост в нашето ходене с Бог (Яков 1:3–4). Яков продължава като казва, че изпитването е благословение, защото когато свърши изпитването и сме „издържали изпитването", ще „приемем за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят" (Яков 1:12). Изпитването идва от нашия небесен Отец, който изработва всички неща за доброто на онези, които Го обичат и които са призовани да бъдат Божии деца (Римляни 8:28).
Изпитването или изпитанията, през които преминаваме, идват по различни начини. Да станем християни често изисква от нас да излезем от зоната си на комфорт и да навлезем в неизвестното. Твърдостта при изпитването води до духовна зрялост и пълнота. Ето защо Яков е написал: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни" (Яков 1:2). Изпитването на вярата може да идва по малки начини и с ежедневни раздразнения; те могат също да бъдат сурови нещастия (Исая 48:10) и атаки от Сатаната (Йов 2:7). Какъвто и да е източникът на изпитването, за наша полза е да преминем през изпитанията, които Бог позволява.
Разказът на Йов е съвършен пример как Бог позволява един от Неговите светии да бъде изпитван от Дявола. Йов понесъл всички изпитания търпеливо и „…не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога" (Йов 1:22). Обаче разказът за изпитването на Йов е доказателство, че способността на Сатаната да ни изпитва е ограничена от Божия суверенен контрол. Никой демон не може да ни изпитва или навреди отвъд това, което Бог е заповядал. Всички наши изпитания работят за Божията съвършена цел и наша полза.
Има много примери за положителни резултати от нашето изпитване. Псалмистът оприличава нашето изпитване на изпитването на сребро (Псалом 66:10). Петър говори за нашата вяра като „по-скъпоценна от злато" и затова „да скърбите сега, (ако е потребно), в разни изпитни" (1 Петрово 1:6–7). Като изпитва нашата вяра, Бог ни кара да израстваме като силни ученици, които живеят истински по вяра, а не по това, което виждаме (2 Коринтяни 5:7).
Когато преживяваме житейските бури, трябва да бъдем като дървото, което вкопава своите корени още по-надълбоко за по-силно захващане в земята. Трябва да „вкопаем нашите корени" по-дълбоко в Божието Слово и да се захванем за неговите обещания, така че да устоим на всякакви бури, които ни пресрещат.
Най-утешителното от всичко е, че знаем, че Бог никога няма да позволи да бъдем изпитвани повече от това, с което можем да се справим с помощта на Неговата сила. Неговата благодат е достатъчна за нас, а Неговата сила е направена съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни 12:9). „Затова", казва Павел, „намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христа; защото, когато съм немощен, тогава съм силен" (2 Коринтяни 12:10).
English
Защо Бог ни изпитва?
