Въпрос
Защо да вярвам на Библията?
Отговор
В Библията има твърдения за сътворението на вселената, за природата на Бог, който е направил вселената и владее над нея, както и за съдбата на човечеството. Ако тези твърдения са верни, то тогава Библията е най-важната книга в историята на човечеството. Ако написаното в Библията е истина, то тогава тя съдържа отговорите на най-важните житейски въпроси: „Откъде съм дошъл?“, „Защо съм тук?“ и „Какво ще стане с мен като умра?“. Именно поради важността на своето послание, Библията заслужава честна преценка. Истинността на нейното послание може да бъде проверена, отбелязана и подложена на изпит.
Писателите на Библията твърдят, че Библията е самото Слово Божие. Ап. Павел пише, че „всичкото Писание е боговдъхновено“ (2 Тим. 3:16). Това означава, че думите, записани в първоначалното написване на Св. Писание са били родени в Божия ум преди дори да достигнат до умовете и перата на библейските автори. Ап. Петър пише, също така, че „никога не е идвало пророчество от човешка воля, но [светите] човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух.” (2 Петрово 1:21). Думата „движими“ се употребява за платно на кораб, което е движено от вятъра. Това означава, че написването на Писанието е било направлявано от Святия Дух. Библията не е създадена от хора, а от Бога носи авторитета на Бога.
Тук е важно да не позволим мислене в кръг да ни бъде основанието да вярваме на Библията. Не можем да кажем, че човек трябва да вярва на Библията, само защото Библията казва така. От друга страна, обаче, ако твърденията за истинност в Библията наистина се окажат истина тогава, когато е възможно да се докаже тяхната достоверност, или се потвърждават от исторически или научни открития, в такъв случай и вътрешните твърдения на Библията за нейната истинност стават по-убедителни. Вътрешните доказателства работят заедно с външните.
Вътрешните доказателства за достоверността на Св. Писание дават много убедителни доказателства за това, защо човек трябва да вярва на Библията. На първо място, уникалното послание на Библията я отделя от другите религиозни текстове. Библията, например, учи, че хората са по рождение зли и заслужават вечна смърт. Ако човек беше писал съдържанието на Библията нямаше да има толкова тъмна перспектива за човечеството – ние естествено се стремим да се показваме като добри. Библията също учи, че хората нищо не могат да направят за да променят своето естествено състояние. Това също е в противоречие с човешката гордост.
Единството на библейското послание е още една причина защо човек трябва да вярва на Библията. Библията е написана за период от около 1550 години от поне 40 автори, повечето от които не са се познавали и са били с различен социален произход (цар, рибар, бирник, овчар и т.н.). Библията е написана на три различни езика (иврит, арамейски и старогръцки – бел. пр.) и въпреки, че покрива противоречиви теми, тя съдържа едно хармонично послание. Обстоятелствата, при които е написана Библията могат да бъдат предпоставка за грешки и несъвършенства, въпреки това, посланието от Битие до Откровение е удивително последователно.
Друга причина защо човек може да вярва на Библията е нейната точност. Библията не трябва да се обърква с научна книга, но това не означава, че в Библията не се говори по научни теми. Кръговратът на водата е описан в Библията векове преди да е открит научно. В някои случаи като че ли науката и Библията са в противоречие. С напредване на науката, обаче, научните теории са се оказали погрешни, а Библията вярна. Например, в миналото да се пуска кръв на пациента е била стандартна медицинска практика. Много хора са починали поради прекомерна загуба на кръв. Сега медиците знаят, че кръвопускането като лечение на много болести, всъщност има обратен ефект. Библията винаги е учила, че „животът на тялото е в кръвта“ (Левит 17:11).
Твърденията на Библията за световната история също са били доказани. Скептици са критикували Библията за споменаването на хетите (например 4 Царе 7:6). Липсата на каквото и да е потвърждение от археологията за съществуването на културата на хетите често е било използвано като аргумент срещу Св. Писание. Въпреки всичко, през 1876г, археолозите откриват доказателства за народа на хетите, а до началото на XX век големината и влиянието на народа на хетите вече са известни на широката общественост.
Научната и историческата точност на Библията са важно доказателство за достоверността на Библията, но освен това, в нея има изпълнени пророчества. Някои от библейските автори са предсказали бъдещи събития с векове преди те да се случат. Дори само едно пророчество да се беше изпълнило пак щеше да е удивително. Библията, обаче, съдържа много, много пророчества. Някои от тях са били изпълнени за кратък период от време (например това, че Авраам и Сара ще имат син; това, че ап. Петър ще се отрече три пъти от Исус; това, че ап. Павел ще свидетелства и в Рим и т.н.). Други пророчества са се изпълнили стотици години по-късно. Животът на Исус е изпълнение на 300 пророчества за Месия и това няма как да го направи човек, освен ако не се намеси висша сила. Конкретни пророчества като родното място на Исус, Негови действия, смърт и възкресение само демонстрират свръхестествената точност на Библията.
Когато е подложена на изпитание, Библията се оказва вярна във всяка област. Нейната истинност се отнася и за духовната сфера. Това означава, че когато Библията казва, че е имало народ на хетите, можем да вярваме, че това е така. Когато Библията учи, че „всички съгрешиха“ (Римл. 6:23) и че „заплатата на греха е смърт“ (Римл. 3:23), тогава и това трябва да вярваме, че е истина. И когато Библията ни казва, че „Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че,когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.” (Римл. 5:8) и че „който вярва в Него „няма да погине“ (Йоан 3:16), тогава не само можем, но и трябва да вярваме.
English
Защо да вярвам на Библията?
