Въпрос
По отношение на прошката, има ли разлика между умишлен грях и грях от незнание?
Отговор
Въпреки че Бог прави разлика между онези, които съгрешават в незнание, и тези, които съгрешават умишлено (Числа 15:27-31), покаянието винаги е необходимо, за да получим прошка (Марк 1:15; Деяния 2:38; Деяния 26:18) . Покаянието е буквално промяна в отношението на човек към Бога и придружава спасителната вяра в Христос (Деяния 3:19; 20:21; 26:20). Без него не може да има прошка. Исус каза: „Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. ” (Лука 13:3; вж. 17:3-4; 2 Петрово 3:9).
Да съгрешиш умишлено означава да бъдеш горд и самонадеян в неподчинението на Бога (Псалм 19:13; Евреи 10:26). Умишлените грехове носят Божия съд, рано или късно, но и греховете по незнание не са извинение: „ И така, това казвам и заявявам в Господа, да не живеете вече, както живеят езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума и отстранени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, и поради закоравяването на сърцето им; които изгубили всякакво чувство, са се предали на сладострастие, да вършат ненаситно всякаква нечистота. ” (Ефесяни 4:17-19; виж също Деяния 3:17-19; Деяния 17:30 -31). Прошката е достъпна за всички, но оставяме на Божията суверенна благодат да накара нарушителя да се покае истински, за да бъде помилван (Ефесяни 2:4).
Тези, които отхвърлят Исус и Неговото евангелие по незнание, трябва да Го приемат с покаяние, за да получат опрощение на греховете си. Исус каза много ясно: „: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен. ” (Йоан 14:6). Няма значение дали някой пропуска пътя поради невежество или поради умишлен бунт - той е изпуснал пътя.
Хората обаче не са толкова невежи, колкото твърдят. Никой не може да бъде напълно невеж за Бог и никой няма извинение да живее в непокорство. Апостол Павел каза: „Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда. Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.” (Римляни 1:18-20).
Въпреки че понякога можем да съгрешим в невежество си, винаги можем да бъдем сигурни в Божията прошка. Апостол Павел е класически пример за тази истина: „при все че бях преди това хулител, гонител и пакостник. Но придобих милост, понеже като невеж вършех това в неверие; “ (1 Тимотей 1:13). И все пак за онези, които умишлено и по навик грешат, Петър ясно дава да се разбере, че „ Понеже, ако след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исус Христос, те пак са се заплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената им свята заповед.
” (2 Петрово 2:20-21).
Йоан ни дава яснота по въпроса за прошката: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.” (1 Йоан 1:8-9).
English
По отношение на прошката, има ли разлика между умишлен грях и грях от незнание?
