Въпрос
Какви функции могат да изпълняват жените в служение?
Отговор
Темата за жените в служение е такава, за която християните, които вярват в Библията могат да имат различни мнения. Причина за разделенията са текстове в Св. Писание, които забраняват на жените да говорят в църква и „да упражняват авторитет над мъжете“ (1 Тим. 2:12; срав. 1 Кор. 14:34). Спорът възниква за това, дали тези пасажи се отнасят само за времето, когато са били написани или не. Някои се съгласяват, че тъй като „няма юдеин, нито грък…мъж, нито жена…но всички сте едно в Христа“ (Гал. 3:28), жените могат да участват във всички служения, наравно с мъжете. Други се придържат към това, че 1 Тим. 2:12 все още важи и днес, тъй като основанието за заповедта е универсална, а не културно-обоснована, тъй като се свързва с реда на сътворението ( 1 Тим. 2:13-14).
В 1 Петрово 5:1-4 дава изискванията за старейшина. Presbuteros е гръцката дума, която е използвана 66 пъти в Новия Завет, която обозначава „опитен мъж духовен наставник“. Думата е в мъжки род. Женската форма на думата, presbutera, никога не е използвана по отношение на старейшини или пастири. На база изискванията в 1 Тим. 3:1-7, функцията на старейшината е взаимнозаменяема с тази на епископа, пастора и наставника (Тит 1:6-9; 1 Петрово 5:1-3). Тъй като текстът в 1 Тим. 2:12 не позволява на „жената да поучава, нито да владее над мъжа“, изглежда ясно, че функцията на старейшини и пастори е само за мъже – които да са подготвени да поучават, да водят събранието и да надзирават духовния растеж (1 Тим. 3:2).
Въпреки, че функцията на епископ/старейшина/пастор изглежда запазена само за мъже, жените винаги са играли важна роля в растежа на църквата. Дори те бяха сред малкото, които станаха свидетели на възкресението, след като повечето от учениците бяха избягали (Мат. 27:55; Йоан 19:25) Ап. Павел държи жените на голяма почит и в много от своите послания той поздравя конкретни жени по име (Римл. 16:6, 12; Колос. 4:15; Филип 4:2-3; Филемон 1:2). Ап. Павел се обръща към тези жени като „съработници“ тъй като те очевидно са служили на Господа за ползата на цялата църква (Филип. 4:3; Колос. 4:15).
Функциите на служение в ранната църква са били създадени за да отговорят на нуждите на Тялото Христово. Въпреки, че в много съвременни църкви позициите на дякона и старейшината са взаимнозаменяеми, те не са едно и също нещо. Дяконите са назначени да служат на физическите нужди като такива се появят (Деяния 6:2-3). Няма ясна забрана за жени да служат по този начин. Всъщност, в Римл. 16:1 има основание да смятаме, че една жена на име Фифа е била уважавана диакониса в църквата в Рим.
Няма изричен библейски текст, който да забранява на жени да служат като водачи на хваление, младежки ръководители или координатори на детското служение. Единственото ограничение е да не влизат в ролята да упражняват духовна власт над зрели мъже. Очевидно е, че основното по този въпрос в Писанието е упражняването на духовна власт, а не самата функция. Така всяка роля, която не изисква да се упражнява духовна власт над мъже е допустима за жени.
English
Какви функции могат да изпълняват жените в служение?
