Въпрос
Жени – пастори / проповедници? Какво казва Библията за жените в служение?
Отговор
Смятам, че в наше време едва ли има по-дискутиран въпрос в църквата от въпроса дали на жените им е позволено да служат като пастори / проповедници. Ето защо е изключително важно като отговаряме на този въпрос да не противопоставяме жените на мъжете. Има жени, които смятат, че жените не трябва да служат като пастори и, че Библията поставя ограничения върху служението на жените. По същия начин има и мъже, които вярват, че жените могат да служат като проповедници и че няма никакви ограничения по отношение служението на жените. Това не е въпрос на шовинизъм или дискриминация. Това е въпрос на тълкувание на Библията.
В I Тимотей 2:11-12 се заявява: “Жената да се учи мълчаливо, с пълно подчинение. А на жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, а да бъде мълчалива.” Бог дава различни роли на мъжа и жената в църквата. Това е резултат от начина, по който е било създадено Творението (I Тимотей 2:13), както и от начина, по който грехът влиза в света (I Тимотей 2:14). Чрез апостол Павел Бог ограничава жените да не служат, като заемат роли, чрез които да упражняват духовна власт над мъжете, като ги поучават. Това изключва възможността жените да служат като пастори, тъй като този пост предполага проповядване, поучение и упражняване на духовна власт над мъжете.
Съществуват много “възражения” срещу това виждане за жените в служение / за жените-пастори. Едно от най-често срещаните е, че Павел не позволява на жените да поучават, защото през първи век жените обикновено не били образовани. В I Тимотей 2:11-14 обаче никъде не се говори за образованието на жената. Ако образованието определя някого като годен за служение, болшинството от учениците на Исус нямаше да могат да отговарят на това изискване. Второто възражение, което често се среща, е че Павел не позволява да поучават само на жените в Ефес (това послание е написано към Тимотей, който тогава бил пастор на църкавата в Ефес). Град Ефес бил известен с храма си на Артемида – лъжлива гръцка / римска богиня. Жените заемали авторитетно място в поклонението на Артемида. В I Послание към Тимотей обаче никъде не се споменава Артемида, нито Павел посочва поклонението на Артемида като основание за ограниченията, които поставя в I Тимотей 2:11-12.
Третото от най-често срещаните възражения е, че Павел отнася тези си думи само към съпрузите и съпругите, а не към мъжете и жените по принцип. Възможно е гръцките думи в I Тимотей 2:11-14 наистина да се отнасят към съпрузите и съпругите. Основното значение на думите му обаче се отнася към мъжете и жените като цяло. Освен това същите гръцки думи се използват в 8-10 стихове. Само съпрузите ли трябва да издигат свети ръце в молитва без гняв и съмнения (8 ст.)? Само съпругите ли трябва да се обличат скромно, да вършат добри дела и да се покланят на Бога (9-10 ст.)? Разбира се, че не. Абсолютно ясно е, че 8-10 стихове се отнасят към мъжете и жените по принцип, а не към съпрузите и съпругите. Нищо в контекста не навежда на мисълта, че 11-14 ст. се отнасят само към съпрузите и съпругите.
Друго често срещано възражение на излаганото тук тълкувание относно жените-пастори / проповедници има връзка с Мариам, Дебора, Прискила, Фива и т.н. – жени, които са имали водаческа роля в Библията. Това възражение не обръща внимание на няколко важни фактора. Например, по отношение на Девора – тя била единствената жена-съдия сред 13 мъже-съдии. По отношение на Олда – тя е единствената жена-пророк сред десетките мъже-пророци, за които се говори в Библията. Единствената причина Мариам да има някаква връзка с водачеството е, че била сестра на Мойсей и Аарон. Двете най-значими жени по времето на царете били Готолия и Йезавел, които едва ли могат да бъдат наречени примери за благочестиви жени-водачи.
В Книгата Деяния, в 18-та глава Прискила и Акила са представени като верни Христови служители. Първо се споменава името на Прискила, което, предполага се, означава, че нейното място в служението било по-“важно” в сравнение с това на съпруга й. Никъде обаче не се посочва Прискила да е участвала в служение, което да противоречи на I Тимотей 2:11-14. Прискила и Акила довеждат Аполос в дома си и двамата го обучават, като му излагат по-точно Божието Слово (Деяния 18:26).
В Римляни 16:1, дори и ако приемем, че Фива е “дякониса”, а не “служителка”, това не означава, че Фива е била учител в църквата. “Способен да поучава” е характеристика, която се дава за стареите, а не за дяконите (I Тимотей 3:1-13; Тит 1:6-9). Стареи / епископи / дякони се описват като “съпруг на една жена”, “мъж, чиито деца са вярващи” и “мъж, достоен за уважение”. Освен това в I Тимотей 3:1-13 и Тит 1:6-9 се използват само местоимения в мъжки род, които се отнасят към стареите / епископите / дяконите.
Структурата на I Тимотей 2:11-14 много ясно посочва какво е “основанието” за твърдението, което се изразява там. 13 стих започва със “защото” и дава “причината”, която Павел излага в 11-12 стихове. Защо жените не трябва да обучават и да имат власт над мъжете? Защото “…първо Адам бе създаден, а после Ева. И Адам не беше измамен, а жената беше измамена и падна в престъпление.” Това е причината. Бог е сътворил Адам първи и след това е създал Ева да бъде “помощник” на Адам. Този ред на Сътворението има универсално приложение спрямо хората – както в семейството (Ефесяни 5:22-33), така и в църквата. Фактът, че Ева е била измамена, също се посочва като причина жените да не служат като пастори или да имат духовна власт над мъжете. Това кара някои да смятат, че жените не трябва да поучават, защото по-лесно се поддават на измама. Това разбиране е спорно…, но, ако наистина жените са податливи на измама, тогава защо да им се позволява да поучат деца (които също лесно се мамят) и други жени (за които можем да предположим, че са още по-податливи на измама)? Не това е смисълът на горния текст. Жените не трябва да поучават и да упражняват духовна власт над мъжете, защото Ева бе измамена. В резултат, Бог е дал на мъжете първостепенната власт да поучават в църквата.
При жените преобладават дарбите гостоприемство, милост, поучаване и помагане. Голяма част от служението в църквата зависи от жените. На жените в църквата не им е забранено да се молят публично или да пророкуват (I Коринтяни 11:5), а само да нямат духовна власт над мъжете, като ги поучават. В Библията никъде не се забранява на жените да упражняват дарбите на Святия Дух (I Коринтяни 12 глава). Жените са призовани да служат на другите, да проявяват плода на Духа (Галатяни 5:22-23) и да прогласяват евангелието на изгубените (Матей 28:18-20; Деяния 1:8; I Петрово 3:15) точно толкова, колкото и мъжете.
Бог е поставил мъжете да служат, като поучават, и им е дал духовен авторитет. Той постановява това не защото мъжете непременно са по-добри учители, или, защото жените са по-низши или по-малко интелигентни (което не е така). Това е просто начинът, по който Бог е определил църквата да функционира. Мъжете трябва да дават пример в духовното водачество чрез живота си и чрез думите си. Жените трябва да заемат по-малко авторитетна роля. Жените са насърчавани да поучават други жени (Тит 2:3-5). В Библията също така не се забранява на жените да поучават деца. Единственото нещо, което се забранява на жените, е да поучават мъжете и така да упражняват духовна власт над тях. По пътя на логиката това означава, че на жените не им е позволено да служат като пастори / проповедници. Това в никакъв случай не прави жените по-малко значими, а по-скоро ги насочва към служения, които съответстват на дарбите, които Бог им е дал.
English
Жени – пастори / проповедници? Какво казва Библията за жените в служение?
