Въпрос
Трябва ли жените да мълчат в църквата?
Отговор
1 Коринтяни 14:33–35 заявява: „Както е по всичките църкви на светиите, жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят, а да се подчиняват, както казва и законът. Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква“. На пръв поглед това изглежда, че е обща заповед, че на жените никога не им е позволено да говорят в църквата. Обаче, по-напред в същото послание (1 Коринтяни 11:5), Павел споменава моленето и пророкуването от жени като разрешени дейности и знаем, че по-старите жени трябва да поучават по-младите жени (Тит 2:4). Следователно 1 Коринтяни 14:33–35 не трябва да бъде абсолютна заповед за мълчание на жените винаги в църквата.
Загрижеността на 1 Коринтяни 14 и на по-голямата част от посланието е редът и структурата в църквата. Коринтската църква била известна с хаоса и липсата на ред, бушуващи в това събрание (стих 33). Интересно е, че не се споменават презвитери, нито пастори в тази книга, а пророците, които били там, не упражнявали контрол (вижте стихове 29, 32, 37). Всеки в църковната служба участвал с каквото изразяване искал, когато искал. В резултат, тези с дарбата езици говорели едновременно, тези с откровение от Бог викали хаотично и никой не се грижел да тълкува какво било казано, дори ако казанато можело да бъде чуто сред врявата. Срещите бързо се превърнали в хаос.
Част от объркването в коринтската църква включвало жените, говорещи на езици и пророкуващи; тези жени поемали водачеството в службите вместо да се подчиняват на авторитетите в църквата (вижте 1 Тимотей 2:11–15). Очевидно, някои жени в коринтската църква също не спазвали порядъка като безредно задавали въпроси по време на вече хаотичните служби. Божието напътствие чрез Павел е тези жени „да мълчат в църквите“ (1 Коринтяни 14:34); непосредственият контекст е пророкуването (стихове 29–33), а по-широкият контекст включвал говоренето на езици (стихове 27–28). Това правило е за „всичките църкви на светиите“ (стих 33), не само за Коринт. Ако някой наистина имал дарбата пророкуване, той или тя ще признае авторитета на апостол Павел по този въпрос (стихове 36–38).
Заповедта на 1 Коринтяни 14:34 не е, че жените трябва да мълчат абсолютно в църквата през цялото време. Тя само казва, че жените не трябва да участват при даването на пророчество, говоренето на езици или тълкуването на езици в общото събрание. Това са поучителни функции в църквата и затова са авторитетни; тези роли са запазени за мъжете (вижте 1 Тимотей 2:11–12).
Жените могат да поемат много роли в църквата и са „съработници“ в служението (Филипяни 4:3). Единственото ограничение е те да не възприемат роля на духовна власт над възрастните мъже.
English
Трябва ли жените да мълчат в църквата?
