Въпрос
Какво е библейското разбиране за Божия гняв?
Отговор
Определението за гняв е „емоционалният отговор на усетено погрешен и несправедлив акт“, често превеждано като „яд“, „негодуване“, „разсърдване“ или „раздразнение“. И хората, и Бог изразяват гняв. Но има огромна разлика между Божия и човешкия гняв. Божият гняв е свят и винаги справедлив; човешкият никога не е свят и рядко е оправдан.
В Стария Завет гневът на Бога е божественият отговор на човешкия грях и неподчинение. Идолопоклонството било най-честият случай за божествен гняв. Псалом 78:56-66 описва идолопоклонството на Израил. Гневът на Бог е последователно насочен към онези, които не следват Неговата воля (Второзаконие 1:26-46; Исус Навиев 7:1; Псалом 2:1-6). Старозаветните пророци често пишели за един бъдещ ден, „деня на гнева“ (Софония 1:14-15). Божият гняв срещу греха и неподчинението е съвършено справедлив, защото Неговият план за човечеството е свят и съвършен, така както самият Бог е свят и съвършен. Бог е осигурил начин за получаване на божествено благоволение – покаянието, което отвръща Божия гняв от грешника. Отхвърлянето на този съвършен план означава да отхвърлиш Божията любов, милост, благодат и благоволение и да причиниш Неговия праведен гняв.
В Новия Завет проповедите на Исус подкрепят представата за Бог като Бог на гнева, който осъжда греха. Притчата за богаташа и Лазар говори за съденето от Бог и сериозните последици за неразкаялия се грешник (Лука 16:19-31). Исус е казал в Йоан 3:36: „Който вярва в Сина има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот, но Божият гняв остава върху него“. Този, който вярва в Сина, няма да понесе Божия гняв за греха си, защото Синът е поел Божия гняв, когато е умрял на наше място на кръста (Римляни 5:6-11). Онези, които не вярват в Сина, които не Го приемат като Спасител, ще бъдат съдени в деня на гнева (Римляни 2:5-6).
Обратно, срещу човешкия гняв се намира предупреждение в Римляни 12:19, Ефесяни 4:26 и Колосяни 3:8-10. Само Бог може да отмъщава, защото Неговото отмъщение е съвършено и свято, докато човешкият гняв е греховен и отваря човека към демонично влияние. За християнина ядът и гневът са несъвместими с нашата нова природа, която е природата на самия Христос (2 Коринтяни 5:17). За да осъществи свободата от надмощието на гнева, вярващият се нуждае от Светия Дух, който да освети и очисти сърцето му от чувства на гняв и яд. Римляни 8 показва победата над греха в живота на човек, който живее с Духа (Римляни 8:5-8). Филипяни 4:4-7 ни казва, че умът, контролиран от Духа, е изпълнен с мир.
Божият гняв е страшно и ужасно нещо. Само онези, покрити с кръвта на Христос, пролята за нас на кръста, могат да бъдат уверени, че Божият гняв никога няма да падне върху тях. „Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него“ (Римляни 5:9).
English
Какво е библейското разбиране за Божия гняв?
