Въпрос
Какво има в предвид Библията с „вие сте богове” в Псалм 82:6 и Йоан 10:34?
Отговор
Да започнем с един поглед към Псалм 82, който е цитиран от Исус в Йоан 10:34. Еврейската дума, преведена в Псалм 82:6 като „богове” е елохим. Тя обикновено се отнася за единия истински Бог, но има и други употреби. Псалм 82:1 казва: „Бог стои в Божия събор, съди сред боговете.” От следващите три стиха става ясно, че думата „богове” се отнася за магистрати, съдии и други хора, които заемат ръководна позиция на власт. Наричането на човешки магистрат „бог” показва три неща: 1) той има власт над други човешки същества, 2) властта, която упражнява като държавен служител трябва да вдъхва респект и 3) той извлича своята власт и авторитет от самия Бог, който в стих 8 е изобразен като съдия над цялата земя.
Думата „богове” рядко се използва в смисъл, който се отнася за хора, но това се среща и на други места в Стария Завет. Например, когато Бог изпрати Мойсей при Фараона, Той каза: „Ето, поставих те като бог срещу фараон” (Изход 7:1). Това просто означава, че Мойсей, като пратеник на Бог, говореше Божиите думи и по тази причина ще бъде Божия представител пред царя. Еврейската дума „елохим” се превежда „съдии” в Изход 21:6 и 22:8, 9 и 28.
Целият смисъл на Псалм 82 е, че земните съдии трябва да действат безпристрастно и да раздават истинско правосъдие, понеже дори съдиите трябва един ден да застанат пред Съдията. Стихове 6 и 7 предупреждават човешките магистрати, че те също трябва да бъдат съдени: „Аз рекох „Богове сте вие; всички сте синове на Всевишния.” А при все това вие ще умрете като хора и ще паднете като един от князете.” Този пасаж казва, че Бог е поставил хора на позиции на власт, на които са считани като богове сред хората. Те трябва да помнят, че макар да представляват Бог в този свят, те са смъртни хора и накрая ще дават отчет пред Бог за начина, по който са употребили тази власт.
Сега, нека да видим как Исус използва този пасаж. Той току що беше заявил, че е Божия Син (Йоан 10:25-30). Невярващите юдеи отговориха, като Го обвиниха в богохулство, понеже твърдеше, че е Бог (стих 33). Тогава Исус цитира Псалм 82:6, като напомни на юдеите, че Законът говори за обикновени хора – макар и хора с власт и престиж – като за „богове”. Смисълът, който Исус вложи, бе: вие ме обвинявате в богохулство, заради моята употреба на титлата „Божий Син”; въпреки това вашите собствени Писания използват същия термин за всички магистрати. Ако тези, които заемат определена от Бога длъжност, може да бъдат считани за „богове”, колко повече Този, когото Бог е избрал и изпратил (стихове 34-36)?
В контраст на това имаме лъжата на змията към Ева в градината. Нейното твърдение: „ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото” (Битие 3:5), беше полу-истина. Техните очи наистина се отвориха (ст. 7), но не станаха като Бога. Всъщност, вместо да спечелят власт, те я изгубиха. Сатана заблуди Ева относно нейната способност да стане като единия истински Бог, и така я въведе в лъжа. Исус защити Своето твърдение, че е Божий Син с библейски и семантични аргументи – има смисъл, в който може да се каже за влиятелните хора, че са богове; по тази причина Месията правилно може да употреби този термин за себе си. Човешките същества не са „богове”, нито „малки богове”. Ние не сме Бог. Бог е Бог, а ние, които познаваме Христос, сме Негови деца.
English
Какво има в предвид Библията с „вие сте богове” в Псалм 82:6 и Йоан 10:34?