Питање
Бил ли е Йона действително погълнат от кит?
Одговор
Историята на Йона е удивителен разказ за непокорен пророк, който след като бил погълнат от кит (или „голяма риба" – вижте по-долу) и изплют на брега, неохотно довел покварения град Ниневия до покаяние. Библейския разказ често е критикуван от скептиците поради чудотворното си съдържание. Тези чудеса обхващат:
• Средиземноморска буря, както предизвикана, така и укротена от Бог (1:4-16).
• Огромна риба, направлявана от Бог да погълне пророка след като той бил изхвърлен в морето от екипажа на своя кораб (1:17).
• Оцеляването на Йона в корема на рибата в продължение на три дни и три нощи или неговото възкресение от мъртвите след като бил изплют на брега в зависимост как тълкувате текста (1:17).
• Рибата, изплюваща Йона на брега по заповед на Бога (2:10).
• Растение, израснало бързо по Божие провидение, за да осигури сянка на Йона (4:6).
• Червей, направляван от Бог, който да нападне и прогризе растението, осигуряващо сянката, и то да увехне (4:7).
• Горещ вятър, предизвикан от Бог, който да причини неудобство на Йона (4:8).
Критиците също считат за малко вероятно покаянието на Ниневия (3:4-9), въпреки че технически то не е чудо. Всъщност покаянието на Ниневия има съвършен смисъл като се вземе предвид необикновеното пристигане на Йона на средиземноморските брегове и известното ни поклонение на Дагон в тази област на древния свят. Дагон бил рибоподобен бог, койно се радвал на популярност сред пантеоните на Месопотамия и източносредиземноморския бряг. Той се споменава няколко пъти в Библията във връзка с филистимците (Съдии 16:23-24; 1 Царе 5:1-7; 1 Летописи 10:8-12). Образи на Дагон са откривани на места и храмове в Ниневия и навсякъде в региона. В някои случаи той бил изобразяван като човек, носещ риба. В други случаи той бил наполовина човек и наполовина риба – своеобразен вид русалка.
Що се отнася до успеха на Йона в Ниневия ориенталистът Хенри Клей Трамбал направил вярна забележка, когато написал: „Какъв по-добър знак като божествен пратеник би могъл да има Йона от това да бъде изхвърлен от устата на голяма риба в присъствието на очевидци на брега на Финикия, където богът-риба бил любим обект на поклонение? Такава случка неизбежно би възбудила живото въображение източните наблюдатели, така че множеството би било готово да последва привидно новото въплъщение на бога-риба като разгласяват историята за неговото въздигане от морето след като той отива на своята мисия в града, където се намирал самият център на поклонение на бога-риба." (Х.Клей Трамбал, „Йона в Ниневия", Списание за библейска литература, т.2, №1, 1892, с.56).
Някои учени предполагат, че външният вид на Йона, без съмнение обезцветен от действието на храносмилателните сокове на рибата, би бил от голяма полза за неговата кауза. Ако случаят бил такъв, ниневците биха били поздравени от човек, чиито кожа, коса и дрехи били с призрачно бял цвят – човек, придружен от тълпа възторжени последователи, мнозина от които твърдели, че са видели как е бил изплют на брега от голяма риба (плюс всякакви разкрасени преувеличения, които те биха могли да прибавят).
Йона имал нужда само да причини достатъчно вълнение, за да получи прием при царя, който след като повярвал на посланието на Йона за надвисналата гибел за себе си, би имал властта да провъзгласи ден на пост и покаяние, всеобщ за целия град. Според библейския разказ това е точно каквото се случило (Йона 3:6-9). Така виждаме, че при положение, че Йона бил изплют на брега от голяма риба, покаянието на Ниневия следва като много логично продължение.
По отношение на водното приключение на Йона (което е трудността на историята), въпреки че няма решително историческо доказателство, че Йона някога е бил погълнат от риба и е оживял да разкаже за това, има някои интересни доказателства, които го потвърждават. През 3 в.пр.н.е. вавилонският жрец/историк, на име Берос написал за митично същество на име Оан, което според Берос се появило от морето, за да донесе на хората божествена мъдрост. Учените обичайно идентифицират този загадъчен човекориба като въплъщение на вавилонския воден бог Еа (също познат като Енки).
Берос пишел на гръцки през елинистическия период. Оан се различава само с една единствена премахната буква от гръцкото име Йоан. Йоан е едно от двете гръцки имена, използвани взаимнозаменяемо в целия гръцки Нов Завет за представяне на еврейското име Йона, което на свой ред се явява като прозвище за Йоханан (от което получаваме английското име Джон). (Вижте Йоан 1:42, 21:15 и Матей 16:17.) Обратно, и Йоан, и Йонас (другата гръцка дума за Йона, използвана в Новия Завет) се използват взаимнозаменяемо да представят еврейското име Йоханан в гръцката Септуагинта, която е гръцкият превод на еврейския Стар Завет. Сравнете 4 Царе 25:23 и 1 Летописи 3:24 в Септуагинтата със същите пасажи от еврейския Стар Завет.
Що се отнася до липсващото „Й" в Йоанес, според професор Трамбал, който твърди, че е потвърдил информацията си с известния асириолог доктор Херман В. Хилпрехт преди да напише своя собствена статия по въпроса: „В асирийската писменост „Й" от чуждите думи става „И" или изобщо изчезва; оттук Йоанес като гръцкото представяне на Йоан би се появило в асирийския или като Иоан или като Оан" (Трамбал, пак там, с.58).
Ниневия била асирийска. Това по същество означавало, че Берос е писал за човекориба на име Йона, който се е появил от морето да даде божествена мъдрост на хората – забележително потвърждение на еврейския разказ.
Берос твърдял, че се е основавал на официални вавилонски източници за своята информация. Ниневия била завладяна от вавилонците при цар Набополасар през 612 г.пр.н.е. , повече от 300 г. преди Берос. Ако е така, изглежда, че Йона бил обожествяван и митологизиран в продължение на три века, първо от асирийците, които несъмнено го свързвали с техния бог-риба Дагон, а после от вавилонците, които изглежда са го смесили със своя собствен воден бог Еа.
В допълнение към разказа на Берос Йона се появява другаде в летописите на Израил като пророкът, който предсказал военните успехи на Йеровоам II срещу Сирия през 8 в.преди Христа (4 Царе 14:25). Счита се, че Йона е синът на Аматий (сравн. Йона 1:1) от града Гатхефер в долна Галилея. Йосиф Флавий повтаря тези подробности в своите „Юдейски древности" (глава 10, параграф 2). Йона не бил въображаема фигура, измислена да играе ролята на непокорен пророк, погълнат от риба. Той бил част от пророческата история на Израил.
По отношение на град Ниневия той бил преоткрит през 19 век след повече от 2500 години забрава. Вярва се, че той е бил най-големият град в света по времето на своето изчезване (вижте „Четири хилядолетия урбанистическо развитие: историческо преброяване" от Терциус Чендлър). Според Сър Остин Хенри Лейърд, който описва откритието на Ниневия в своите класически „Открития в Ниневия", обиколката на Голяма Ниневия била „точно три дена пътуване", както е записано в Йона 3:3 (Остин Хенри Лейърд. Популярен разказ за откритията в Ниневия, Дж.К.Дерби: Ню Йорк, 1854, с.314). Преди нейното преоткриване скептиците се надсмивали над възможността толкова голям град да е съществувал в древния свят. Всъщност скептиците изобщо отричали съществуването на Ниневия. Нейното преоткриване в средата на 19 в. се оказало забележително доказателство за Библията, която споменава Ниневия по име 18 пъти и посвещава две цели книги (Йона и Наум) на нейната съдба.
Интересно е да се отбележи къде бил преоткрит изгубеният град Ниневия. Той бил намерен заровен под две могили в близост до Мосул в съвременен Ирак. Тези могили са известни с местните си имена Куюнджик и Наби Юнус. Наби Юнус се оказва, че е арабското име за „пророк Йона". Изгубеният град Ниневия бил открит заровен под древна могила, наречена на пророк Йона.
Що се отнася до кита, Библията не уточнява какъв вид морско животно е погълнало Йона. Повечето хора приемат, че това е било кашалот (също известен като спермов кит). Също така би могло да е бяла акула. Еврейската фраза, използвана в Стария Завет, gadowl dag, буквално означава „голяма риба". Гръцката дума, използвана в Новия Завет, е këtos, което означава просто „морско същество". Има поне два средиземноморски вида, за които е известно, че могат да погълнат цял човек. Това са кашалотът и бялата акула. И за двете същества се знае, че кръстосват Средиземноморието и са познати на средиземноморските моряци от античността. Аристотел е описал и двете същества в своята „История на животните" от 4 в.пр.н.е.
Така сега имаме три от четирите основни играчи: Йона, Ниневия и изяждащата човека риба. Остава само четвъртият основен играч: Бог. Скептиците се надсмиват над чудесата, описани в книгата на Йона като че ли няма механизъм, чрез който такива събития биха могли някога да се случат. Това е тяхното предубеждение. Ние сме склонни обаче да вярваме, че има Един, който е способен да управлява природните явления по такъв свръхестествен начин. Вярваме, че Той е Творецът на природното царство и следователно не е ограничен от него. Ние Го наричаме Бог и вярваме, че Той е изпратил Йона в Ниневия, за да доведе този град до покаяние.
Бог Се откривал през цялата история по много различни начини, един от които бил Неговото въплъщение в личността на Исус Христос. Исус не само ни дава причина да вярваме, че съществува Един, който е способен да извършва чудеса, но Той ни дава пълна увереност, че такива събития са се случвали в действителност.
Исус говорил за изпитанието на Йона като за реално историческо събитие. Той го използвал като метафора за Своето собствено разпъване на кръста и възкресение, самото то чудотворно събитие. Матей цитирал Исус, който казал: „Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи. Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение, и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Йоновата проповед; а ето, тука има повече от Йона." (Матей 12:40-41; сравн. Лука 11:29-30, 32).
Доказателството е такова, че всеки християнин трябва да има увереност да вярва и всеки скептик трябва да помисли два пъти преди да отхвърли Йона като мит.
English
Бил ли е Йона действително погълнат от кит?
